Първото което държа да кажа преди всичко е че не съм поет..Текстовете които пиша са израз на лични чувства предадени на лист хартия. Не искам да се изкарвам разбирач, нито драскач. Пиша това което чувствам в моменти в които само това имам-чувства!
Фактът,които винаги ме е озадачавал във хората е начинът по които те съдят другите.. без причина, без те самите да могат да правят нещата. В този свят има само едно нещо което може да ни съди наистина - сърцето на всеки един от нас. Само нашето сърце може да знае защо правим нещата. Никой човек на тази планета не може да осъди чувствата или отделните ми постъпки без да е живял моят живот и да знае колко и какво съм правила всяка секунда. Думите ми са предизвикани от озадачението ми от всичко в блога. Не разбирам как големи, разумни на глед хора, могат да се държат по този начин. Имената всички знаете. И това как един предизвиква всички(или почти всички) останали във нещо което може да се нарече само "пародия на общуване". Аз, макар и по професия да не съм психолог, си падам малко по анализите. От чисто теоритична гледна точка. Наблюдавам хората,гледам какво как и защо правят. И от опит знам, че във интернет хората търсят това, което всъщност не са.Хората търсят приятели в интернет, когато са самотни или просто нямат време да се срещат със реалните си приятели.Хората търсят връзката с другите в интернет защото там се чувстват сигурни. И почти винаги лъжат за себе си. Винаги се месят във всичко. Предизвикват войни и опитват да въвлекат други в тях, защото ги е страх. Страх ги е че в реалният живот не могат. В интернет играят ролята на съдии, на вечно намръщени човечета раздаващи правосъдие. А най-вероятно не са. По вероятно е ежедневно шефът да им крещи и да им рита задника.Вкъщи чакат сметки, деца за хранене. Но интернет е безопасен. Там може ти да съдиш и да крещиш. Там можеш да намериш приятели, каквито в реалният живот няма - анонимни. Точно тази анонимност, която хората търсят от векове. Можеш да намериш някой, който е готов да те изслуша със всички подробности без да каже после на всички, или да се възползва от слабостта ти. И когато намериш такива приятели, когато намериш изявата на подтиснатата ти (безлична в реалността) личност и не можеш да приемеш да го делиш с други. Не можеш да търпиш да има други, които взимат част от известността. И започваш войни,започваш да плюеш по тях, да ги разделяш на добри и лоши, на злобни и мили. А това е грешка. Хората са хора. Вчера гледах клип, във който се разказваше за едно бебе.5 месечно - пребивано и дори изнасилвано от родителите си. Сега е моментът всички да ахнат от ужас (къде фалшив, къде истински) и да кажат- "колко ужасно".. Но ще питате-"Това каква връзка има?" . Има и то голяма. Насилието е насилие.Независимо дали наранява или не, дали убива или не. Независимо дали е една дума или измъчването на невинно същество - насилието е насилие. Не резултатът, а проявата на насилие са лошите неща. Дори и да са само обидите във интернет те пак са насилие над личноста. Това във всички случай е проява на слабохарактерност и страх. Страх от общуване, от отхвърляне, от всичко.
Когато пишех заглавието мислех да пусна един мой ... да го наречем "стих". Реших и да подчертая че това е израз на чувства. След това се замислих за нещата, които четох в блога напоследък. И затова че този стих е написан главно за такива хора- страхуващи се. Написан е за хората, които ги е страх от живота, макар да знаят че и да те е страх и да не те е винаги нещо ще се обърка... Не визирам никой и не твърдя , че съм права.. Просто изразявам лично мнение за нещата, които виждам. Надявам се, че все пак ще се намерят хора, които да прочетат стихчето.. а на другите приятна нощ от мен.

седиш и очакваш
търсиш опора
стената е сигурна
не поддава,стои
но след миг тя се срива
и откриваш звезди
несигурни,малки
но красиви
макар и за миг

в животът опора
    ти не търси
животът ни дава несигурен
    миг на забрава
щастлив,понякога дори и велик

това не се постига с опора
а със крачка напред
малка,несигурна
но дори и последна
тя води напред

в моментът във който дъхът ни спира
   осъзнаваме че
не сме имали причина да
   дишаме наистина
а просто сме умирали
  от липса на живот

крачка напред
и все напред
усещаш ли-дъхът ти спира
животът е във теб...
а на тези които все пак прочетоха искам да кажа едно БЛАГОДАРЯ!!!

Приятна вечер и още по приятен ден от мен.

 

Много ми хареса стихчето ти и останалите неща, които пишеш! Споделям изцяло твоето мнеие и се радвам,че има хора ,които да мислят като теб!
Поздрави! :)

преветствам всяко позитивно поведение, човешка откровенност, съчетана с истинност...тук Е, и поздравления за тихите
стъпки ...

а нищонезначещи са изживяващите се за "капацитети - пазители и измислени племенни вождаве"...не четеш, не забелязваш, просто Е - отминаваш тези "борджии" и това си е...бъди си вълнуващодушата нещодобротърсаче...приятен и щастлив октомврийски ден :-)

и аз се радвам, че има хора които им харесва
Съжалявам че не отговорих толкова време, но нямах възможност.

Блягодаря за постинга! Много ми хареса! Поздрави =)